„НЕЩАТА ЗАД НЕЩАТА”

Липсва ни разбиране, емоционална подкрепа. Уморени сме  и изчерпани. Иска  ни се да забравим за работата и проблемите си да се отпуснем, и говорим спокойно без цензура на вътрешните си пориви, без съобразяване с норми и правила наложени отвън: „Така трябва!” „Така не трябва!” „Така не се прави, а така….” Там, където можем да бъдем приети без присъда и да бъдем самите себе си. И знаейки, че вътре в нас държим нещо човешко, просто и истинско, зад динамичното и неспокойно ежедневие да можем да си го спомним. А през нощта противоречиви битки и хаос от откъслечни преживявания отвъд нас… Събуждаме се уморени, с болките в гърба и кръста. Усещаме  се като във водовъртеж. От години пием „хапчета”, изследванията ни не са наред. Влачим си проблемите и вече сме отчаяни.

Има ли спасение?  Има ли надежда?

Добре дошли в различното измерение на тактилното слушане с един по-различен диоптър, наречено „Нещата зад нещата”! Добре дошли във времето на вертикалите, на синята трева и разгневената луна. Времето на необяснимите искания, неоправдани търсения, неочаквани ходове, налудничави думи и триъгълни изречения. Всичко напреки и навътре, далеч зад шамандурите…