1. Как да разберем, че стресът от полезен е станал вреден за нас?
За да се превърне така нареченият еустрес в дистрес, от полезен във вреден, е от значение връзката на външните влияния с вътрешните условия на човека. При еднакви условия на средата различните хора реагират по различен начин. Едни могат да се чувстват стимулирани в определена среда, а други могат да я възприемат като източник на стрес и напрежение. Също така зависи и от вътрешните условия на всеки човек – психичните особености и здравословното състояние. Различните хора възприемат и реагират с различен интензитет и характеристики на стреса.
При стрес организмът реагира с повишена секреция на кортизол и адреналин, и може да се стигне до срив и натоварване на нервната, имунната система и т.н.
Първата реакция на организма е предупреждение, като навлиза в състоянието на тревога. Следващ етап е съпротивата и тялото се опитва да ограничи ефектите на стресора, и реагира като се подготвя за борба или бягство. Ако нито една от тези реакции няма успех, индивидът влиза в етап на изтощение, който може да доведе до разрушаване на тъканите и до смърт.
С други думи продължителният стрес води до телесни увреждания и развитие на различни болестни промени в организма. Реакции като повишено кръвно налягане, повишени нива на адреналин, промени в пулса, забавено храносмилане, могат да ни подскажат, че стресът вече ни вреди. Също така развитие на депресия, тревожност или страх, гняв, кризи на личността могат да ни подскажат, че стресът вече не е полезен. На психично ниво се влошава концентрацията на вниманието, влошава се паметта, мисловните процеси стават забавени, нарушава се координацията на движенията. Мотивацията като цяло спада, загубва се интерес. Може да настъпи пасивност, увеличаване дозите на алкохол, цигари, лекарства, даже агресивност във всичките и форми.
2. Напоследък много модерен начин за справяне с проблемите е практикуването на регресия или връщането в миналото чрез хипноза. Какво мислите Вие за това?
Регресивната терапия означава връщане назад към миналото. Може да върнем клиента в този живот, година по година до ранна детска възраст или да го върнем към минал живот. Първият тип регресия се използва почти във всяка хипнотерапия, тъй като връщайки се назад в своята история човек може да отработи травматични моменти, да си припомни полезен опит и да погледне ретроспективно на преживения си живот до този момент.
Връщането в минал живот не е нова терапия. В Европа е известна повече от век. Популярността и нараства от 50-те години на ХХ век и особено през последните две десетилетия.
Най-разпространената практика за връщане в минал живот е когато то се прави в поредица от санси на хипноза. На лицето се казва, че отива във време преди зачатието си в сегашния живот. Най-често човек се възприема като принадлежащ към друга култура, може да е от единия или от другия пол, да е на възраст различна от действителната, с друго име. Вижда се как изглежда, как е облечен, вижда обстановката, може да има семейство, да участва в различни събития. Има описани случаи на ксеноглосия – говорене на непознат в досегашния живот език или писане на непознати езици. Връщането може да е многократно в един и същ или в различни минали животи. От значение са очакванията и нагласата на лицето, историческите му познания и представи, внушенията на хипнотизатора.
3. Вие за или против регресията сте?
Терапевтът се съобразява с вярванията на клиента. Чрез връщането могат да бъдат разрешени различни проблеми в настоящия живот. Затова не е от съществено има ли или няма минал живот и дали терапевтът вярва в преражданията или не.
От една страна трябва да се има предвид, че хората по-лесно допускат за себе си мисли, чувства и постъпки в минал, не в сегашен живот, което може да бъде предимство на тази терапия. В някои случаи връщанията помагат за изясняване и решаване на проблеми в сегашния живот. Ако човек вярва, може да се изследва „находката“ като суров подсъзнанетел материал, който може да се анализира и използва в терапията.
Моето мнение, че този тип регресия не е необходима. Нямаме никакви основания да вярваме, че човек действително се връща в предишен живот. Когато човек е в хипноза съобщава, че е някой друг, крал, рицар, затворен в тъмница и т.н. За хипнозата е характерно, че хипнотизираният влиза в роля, отговаря на очаквания. И ако от него се очаква да разкаже за някого, който е съществувал преди него – разказва.
За справяне с проблемите съществуват много други ефективни, полезни методи в областта на хипнозата – реални и нормални, при които не се налага да се прибягва до такава мистика.
4. Вярвате ли в прераждането на душата?
Ще цитирам една любима моя мисъл на Блез Паскал: „ На клона не му е съдено да знае предназначението на дървото“. Възможно е да има друг замисъл животът, който иначе изглежда безсмислен във вида, в който го познаваме, със сигурно начало и край. Все още не ни е дадено да знаем.
5. Как се случва една хипноза?
Ами лесно. Човек сяда или ляга на кушетката в кабинета и се оставя в ръцете на терапевта. Важно е да се знае ,че въпреки наименованието си хипнозата не е свързана със сън. Тялото е в покой, но съзнанието е будно и работи.
След въвеждане в хипноза, което става по различни начини – чрез вербални и невербални техники, които целят да се префокусира вниманието на човека от външния към вътрешния му свят. След което се пристъпва към целта на терапията. Зависи какво целим да постигнем, използваме внушения, които могат да са директни, недиректни, метафорично поднесени и т.н.
6.Не е ли опасна хипнозата, тя не засяга ли директно душата?
Доколкото може да бъде опасен сънят, мечтаенето, дрямката.
Проучванията сочат, че 10-12 пъти в денонощието мозъкът естествено забавя своя ритъм, което дава възможност на съзнанието да “изключи” от ежедневните стимули и перманентния стрес и да се презареди като след много кратък сън. С други думи човешкия мозък е устроен така, че ежедневно да индуцира подобни на хипнозата кратки трансови състояния. Следователно хипнозата е естествено състояние, което може да бъде използвано от една страна за дълбока релаксация и редуциране на стреса, от друга за промяна у човека. А в психотерапията за постигане на набелязаните терапевтични цели.
Шофьорите познават феномена на шофиране по познат маршрут и достигане до крайната цел, без да си спомнят как са стигнали до нея. Нещо като каране на автопилот. Това е своеобразен транс. Или когато сме погълнати от филм, четем интересна книга, слушаме музика или взиране в очите на любимия човек. Сякаш времето спира и забравяме за външния свят.
7.Всеки ли може да бъде подложен на хипноза?
Голяма част от хората считат, че са прекалено рационални, със силно развито чувство за контрол и не могат да бъдат хипнотизирани. Често обаче биват изненадани от самите себе си. Тук от голямо значение е връзката на терапевта с клиента и създаденото доверие.
15% от хората са силно хипнабилни и навлизат лесно в дълбоки състояния на транс.
90% от хората могат лесно да достигнат определено ниво на хипнотичен транс – от леко до много дълбоко.
Само 10% от възрастните се считат за трудно податливи за хипнотична индукция.
- Хората днес по-трудно ли живеят?
Днес хората са подложени в по-голяма степен на информационен стрес, за разлика от преди.
Всеки ден слушаме негативни новини, предавания за проблеми, усещаме социално-икономическа нестабилност. Днес хората са по-консуматорски и прагматично ориентирани, което води до състезание, стрес, борба за надмощие и контрол и в крайна сметка до преживяване на неудовлетвореност. В този смисъл животът става по-труден.
- Кои камъчета обръщат каруцата на психическото равновесие и на живота ни?
Преживяването на усещането за несигурност, нестабилност, информационното претоварване, неудовлетворението, чувство за безнадеждност за безизходица, невъзможност за изпитване на удоволствие от баналните неща на живота, свръхамбициозност, стремеж за доказване, за налагане, за контрол, за материално облагодетелстване. Липсата на гъвкавост и адаптивност, емоционалната неинтелигентност, трудности във възприемане на новостите, условията на бързо развиващ се технически прогрес и мн.други външни и вътрешни причини, както и генетични фактори.
Психотерапията може да бъде решение и да разчисти възможните причини за неудовлетвореност и негативно възприемане на реалността. Адекватната преценка на реалността, заедно с промяната на точката на зрение към независещи от нас обстоятелства и причини, както и вземане на решения за промяна на зависещи от нас обстоятелства са път към емоционална стабилност.
Интервю с Татяна Жекова, в предаването „Добро утро с БНТ2„.
Въпросите задава Десислава Николова.