Значимост на някои от факторите обуславящи
равнището на професионален стрес в социалната сфера
Човек през по-голямата част от времето си е зает с професионална дейност и подложен на въздействието на факторите на работната среда.
Професионалният стрес действа продължително върху индивида и има последствия, които могат да се появят след дълъг период от време.
Стресът при работа може да бъде причинен от възможни психологически опасности при планиране на работата, нейната организация и управление, например високи изисквания и недостатъчно професионален контрол към работата. А така също някои индивидуални и личностни особености, имащи отношение към преживяването на стрес.
Социално икономическите условия в България оказват негативно влияние върху почти всички социални групи.
Обедняването на населението и недостатъчната материална обезпеченост, увеличаването на делът на лицата над 60 години и лицата с трайни увреждания, оформят един контингент от хора, нуждаещи се от социално подпомагане и услуги, с които е трудно и деликатно да се работи.
Упражняващите своята трудова дейност в структурите на „Социално подпомагане” имат нелеката задача да се сблъскват и решават ежедневно проблемите на тези групи.
Ако тази работа се извършва в условията на негативно въздействащ професионален стрес, то тя се оказва особено трудна.
Ето защо е необходимо изследването на нивото на стрес сред работещите в социалната сфера, с оглед своевременното му откриване и превенциране.
Да се определи равнището на професионален стрес сред работещите в някои от структурите на социалната сфера и да се установят закономерностите свързани със спецификата на стреса в тези групи, стана цел на представеното изследване. Проведено е през месец февруари 2006 година.Обхванати са две групи лица: социални работници от Районите за ”Социално подпомагане”, Дирекция “Социално подпомагане” и социална институция за стари хора на територията на гр.Русе; здравните работници, работещи в дома за стари хора- Русе, обслужващ 240 потребители на социални услуги.
Изследването бе подчинено на следните основни задачи:
- Определяне значимостта на обективните факторите, които оказват влияние за възникването на професионален стрес.
- Установяване влиянието на личностните фактори, които оказват влияние върху равнището на професионален стрес .
- Оценка на равнището на професионален стрес при изследваната съвкупност.
Методи на изследване.
За изследване на параметрите на професионалния стрес е използван експериментален модел на професионалния стрес по Купър, адаптиран за български условия от В. Русинова и екип на Института по Психология към БАН. Индикаторът за професионален стрес е комплексна методика, създадена на основата на модела на К.Купър и колектив. Методиката се състои от 5 въпросника с различен брой твърдения, на които се отговаря по шест степенна ликертова скала. Чрез него се изследват субективните оценки за удовлетвореност от труда, физическо и психично здраве, поведение тип А, локализация на контрола, източници на стрес в професията, стратегии за справяне със стреса. Надеждността на отделните въпросници е висока и е в диапазона от 0.60 до 0.87 по Алфа – Кронбах.
Индикаторът за професионален стрес си поставя следните цели:
- да се установят източниците на стрес и да бъде съставена картина на стресовата ситуация;
- да се анализират личностните характеристики -”поведение тип А” ,“локализация на контрола ” и начините за справяне със стреса;
- да се установи степента на удовлетвореност от труда, психичното и физическо здраве;
- взаимодействието между тези фактори да се изследва на индивидуално и групово равнище;
Изследваните лица, по пол – жени, възрастово диференцирани – от 20-30 години – 10 % , от 31-40 – 40 % и над 40 години – 50 % , са анализирани в две основни групи: социални работници и здравни работници. Често мислилите да напуснат своята работа са 41% от изследваните.
Резултати и анализ
1. Получените от изследването резултати показват най-голяма значимост на следните обективни фактори на организационно ниво: общуването и начинът на разпространяване на информацията в организацията; начинът по който се разрешават конфликтите; неадекватния контрол от страна на ръководителите; влошения психичен климат
Може да се предположи, че неудовлетвореността е свързана с некооперативни ръководители и колеги, междуличностните взаимоотношения, чести реорганизации в сферата и относително висок темп на работа.
От обективните фактори, свързани със самата работа най-голяма значимост за изследваните лица имат: липсата на възможности за развитие; ниска мотивация за труд; естеството на самата работа.
Неудовлетвореността от работата може да се свърже с характера на дейността, продължителното взаимодействие с контингента, недостатъчно внедряване на нови технологии, липсата на възможности за професионално развитие и личностно израстване, ограничени възможности за вземане на решения, и недобра социална подкрепа от колеги и ръководители.
2. Наблюдават се известни различия по отношение на неудовлетвореността от организационните процеси и работа, в двете групи изследвани лица.
По ясно изразена неудовлетвореност от организацията и от самата работа показват социалните работници, което вероятно се свързва с необходимостта от комплексен подход при анализа и решаване на различните проблеми от икономически, социален, психологически и емоционален характер, на хората нуждаещи се от социално подпомагане и услуги. Докато при здравните работници приоритетните проблеми за разрешаване са предимно от здравословен характер.
Социалните работници показват 72.5 % обща неудовлетвореност от организацията и 63.3 % от самата работа. Здравните работници – 65% неудовлетвореност от организацията и 53.3% от работата.
3.Общата оценка на субективните фактори показва, че въпреки силната неудовлетвореност от факторите на трудовата дейност и ситуации, психичното и физическо здраве на изследваните лица е сравнително запазено. Личностните характеристики определящи поведението не показват изразено преобладаване на един тип поведение „А” или „Б” и не утвърждават определен тип локус на контрола. Източници на професионален стрес и за двете групи изследвани се явяват параметрите на взаимоотношенията, конфликтите, взаимодействието между работата и личния живот, и организационният климат. Като за социалните работници към тях се прибавят и източниците включени в параметъра – тежест на труда.
4. Различията в двете групи по отношение на субективните фактори показват следните закономерности.
Социалните работници преживяват по интензивно стресорите влияещи на психичното им здраве. Те изпитват често силно безпокойство и тревожност, което създава предпоставка за развитие на стрес. Тази специфика вероятно е свързана с неудовлетвореността от работната среда и ситуации, и със спецификата на дейността, която е емоционално натоварена. За състоянието на физическото здраве, оценено като сравнително добро от изследваните, вероятно допринася факта, че по-голямата част от тях са с изразен външен локус на контрола и поведение тип „Б”, което балансира възприемането и преживяването на стресовите въздействия. За което те използват и ефективни копинг-стратегии за справяне със стреса.
Здравните работници оценяват психичното си здраве като сравнително устойчиво, но чувстват често необяснима умора и изтощение, което влияе на физическото им здраве. Вероятно поради нервно-психичното натоварване, с което е свързана работата им, и в резултат на ежедневната среща с болестта и старостта, се формират хипохондрични нагласи. Изтощението често е предпоставка за прерастване на стреса в “burn out” синдром, характерен най-вече за здравните среди. Вътрешната локализация на контрола, налагаща им да търсят причините вътре в себе си и силно изразеното поведение тип „А”, допринася за формиране на картина на работна ситуация с повишен риск за възникване и развитие на професионален стрес, с подлежащите му последици.
5. За равнището на професионален стрес при изследваната съвкупност в резултат на оценките на изследваните лица може да се направят следните изводи:
Може да се предположи, че неудовлетвореността от работата е свързвана с характера на дейността, продължителното взаимодействие с контингента, недостатъчно внедряване на нови технологии и възможности за професионално развитие и личностно израстване, ограничени възможности за вземане на решения, и недобра социална подкрепа от колеги и ръководители.
Работещите в социалната сфера изследвани лица оценяват сравнително високо източниците на стрес в своята работа. Откъдето следват ниските оценки за организацията на труда, взаимоотношенията в работната група, ролята на ръководителя и като цяло обща неудовлетвореност от труда.
Сравнително доброто физическо и психично здраве, вероятно се дължи на високата степен на образование подобряващо себеоценката и на ефективното използване на копинг стратегии за справяне със стресови ситуации. Социалните работници оценяват като по-влошено психичното си здраве, а здравните – физическото. Най-често прилагани са „проблемно-ориентираният” и „търсене на социална подкрепа”- копинги. Заедно с външната локализация на контрола и поведение от тип „Б”, те балансират до известна степен неудовлетвореността, и негативното въздействие на източниците на напрежение. При възникване на стресова ситуация, социалните и здравни работници се стараят да обмислят ситуацията и да решат най-важния проблем за момента, но се нуждаят и от социална подкрепа.
Външният локус на контрола обяснява оценката за въздействието на посочените стресогенни фактори и използването на повече копинг стратегии.
Социалните условия, сложността на професионалната дейност, налагаща работа с особен контингент от хора нуждаещи се от социално подпомагане, социални услуги и здравни такива, предполага сложна, комплексна, отговорна и до голяма степен рискова работа. В която са вплетени многобройните проблеми на социално слабите, стари и болни хора , очакващи помощ и разрешение.
6. Различията в двете групи в оценката на общото равнище на стрес, произтичат от вида упражнявана дейност, която има своя специфика за всяка от изследваните групи. Тези различия се наблюдават преди всичко при изследване на субективните фактори.
Социалните работници преживяват по-силна неудовлетвореност от организационните процеси и явления, от което вероятно произтича и по-влошеното им психично здраве. С неудовлетвореността от организацията и работата в нея, се свързват и посочените значими източници на напрежение и стрес в работата. Откъдето следва да се направи извода, че в системата на „Социално подпомагане и услуги”, съществуват дефицити на организационно ниво. С това може да се обясни силната тревожност и безпокойство, които изпитват социалните работници на работното си място, и в живота като цяло.
Положително е влиянието на личностните характеристики на изследваните в групата, показващи по – изразено поведение тип „Б „ и преобладаване на външен локус на контрола, за възприемането и преживяването на стресовите въздействия. Също така подпомага използването на ефективни копинг-стратегии, базирани на откриване и разрешаване на приоритетни проблеми, и търсене на социална подкрепа.
Очертаната ситуация налага необходимостта от мерки за коригиране на недостатъците в социалната сфера. С тях значително биха се редуцирали стресогенните въздействия, нарушаващи нормалното биологично, психично и социално функциониране на личността.
Превенцията и своевременното откриване на пораженията от стреса ще доведе до по-качествено и ефективно обслужване на нуждаещите се, чиято численост нараства в резултат на сложната социално-икономическа обстановка в страната. Само за гр. Русе статистиката посочва: 4320 безработни, 15336 получаващи помощи за социално слаби, 72360 интегрирани инвалиди с физически и психически увреждания, и около 500 души настанени в социални домове. За настаняване в дом за стари хора, нуждаещите се чакат около 3 години.
Здравните работници в социалната сфера изпълняват специфична дейност, различна от дейността на колегите им в системата на здравеопазването. Тъй като в социалните институции настанените престояват дълго и продължително, често до края на живота си, здравните работници обслужващи ги, влизат в специфични взаимоотношения с тях. Проблемите на потребителите на социални услуги са многопластови. Заболяванията им се характеризират с полиморбидност, а усещането за края на жизнения им цикъл, заедно с изострените личностни черти и особености, типични за старостта, липсата на семейна свързаност и ниските доходи, ги правят особено труден за работа контингент.
В тези условия работещите в социалните институции здравни работници носят голяма и комплексна отговорност, и предполагат работа в условия на голямо емоционално, и нервно-психическо натоварване, отразяващо се и на физическото им здраве. С неудовлетвореността от организацията и работната ситуация, високата значимост на източниците на стрес, може да се обясни по-влошеното им физическо състояние, най-често изразяващо се в усещане на необяснима умора и изтощение. Високата предприемчивост и амбициозност, която е 5 пъти по-висока от тази на социалните работници, очертават поведение тип „А”, което заедно с установения вътрешен локус на контрола, допълнително утежнява ситуацията и възприемането на работната среда.
Съществува потенциален риск за възникване и развитие на синдрома на професионалното изчерпване /burn out/, като последица от продължителен и силен стрес.
Налага се изводът за необходимостта от ежегодно изследване на нивото на стрес в отделите и звената на социалната сфера, с цел подобряване на работния климат в колективите чрез провеждане на тренинги, семинари и консултации. Това би подобрило работоспособността на работещите и ефективността на трудовата им дейност.