Графологията е наука, която е способна да ни даде представа за характера на човека чрез анализ на почерка му. Намерението да бъде изведен характера въз основа на написани няколко страници на пръв поглед буди недоверие.
Всички обаче сме в състояние сред купища изписани страници да разпознаем онези, които сами сме изписали. Достатъчно е също 2 -3 пъти да сме получили писмо от някого, за да познаем следващото само по плика, макар той винаги да е оформен по един и същ стандартен начин. И при вида му да си кажем „ Ето това писмо е от него“.
Ние разполагаме с два начина да предадем мислите, желанията, стремежите си и това са словото, и жестът. Всеки човек си служи с жеста като изразно средство, но начинът за това е различен в зависимост от темперамента и характера на личността.
Когато пишем, ние не пишем единствено с ръката, а по–скоро тя се задвижва от мозъка, чрез комбинация от мускули и нерви. Импулсите, бързината на реакциите, както и спонтанността на даден индивид, намират израз в почерка му. Полът и възрастта също са от значение. Добре е да се знае полът, защото почеркът на жена с мъжко поведение следва да се оценява по различен начин от този на един мъж.
Колкото един почерк е по-близо до преподаваните форми, толкова по–слаба индивидуалност има автора. Баналните и тривиални хора остават на ниво на строго преподаваната калиграфия.
Нуждата да се предадат бързо мислите принуждават автора им да отстрани част от буквите или да ги трансформира с цел да се ускори писането, без това да ощети четивността на текста. Така един почерк с подобна характеристика ни говори за човек с умствени способности над средните.
Ако почеркът изглежда утежнен от орнаменти или други усложнения, можем да си направим извода, че разума на автора е обременен и затрупан от безполезни излишества. От този пример виждаме, че само по формата на буквите можем да съдим за умствените способности на автора.
Изхождайки от факта, че правата линия е най- прекия път за свързване, ние вадим заключение, че този, който изписва прости и същевременно ъгловати букви, е по- сух и прям, отколкото онзи, който използва заоблени букви. Той е като кривата линия, по мека , по–нежна, но също и по–заобиколна.
За моралната страна на един човек също можем да съдим по формата, която той придава на буквите. Един хитър, коварен и непочтен човек, или пък друг – суетен и самохвален, не биха притежавали прост, ясен и подреден почерк. Самохвалецът ще раздува, украсява и се „перчи“ дори с почерка си.
Освен формата при графоложкия анализ се обръща внимание на размера, посоката, натиска скоростта, непрекъснатостта и реда. Така например, прекалено едрият почерк въплъщава външна показност и приповдигнатост. Излиятелният характер се изразява с широки движения, сякаш жестикулира. За разлика, при по-дребният почерк движението, като че е сведено до минимум. Човекът има нужда да пести нервна енергия.
Песимистът, или плахият човек нямат достатъчно психична енергия, поради което жестовете в писането също са потиснати. При писането ръката се отпуска и редовете се изкривяват надолу. Състоянието на задоволство се разкрива в един възходящ почерк, както при оптимиста, амбициозния или силно емоционален човек.
Обърнат наляво почерк се среща доста често. Тук нормалното движение на дясната ръка е спънато, авторът е затормозен и спонтанността му е дълбоко засегната. При бързо протичаща мозъчна дейност, пишещият вмесва голям брой думи върху листа, за разлика от един муден и непродуктивен тип, който върши обратното. Бързият почерк е активност, бавният – обща мудност. Препускането по листа обаче отразява липсата на ред и методичност.
Графоложкият анализ, не отразява задължително цялостната личност на автора на даден почерк. Но със сигурност можем да кажем, че онова, което се проектира в почерка на един индивид е проекция на черти от неговия характер. Можем да потвърдим, че съществуват, но не сме в състояние да ги изчерпаме докрай. Графологията не е панацея. Каквито и средства да използваме, познанието за човека никога не ще бъде пълно. Защото и графологията, също както медицината, е едновременно наука и изкуство.
Татяна Жекова – психолог
сп. Desense