Eдна от най- старите теории за агресията предполага, че тя е вроден инстинкт за борба. Според един от най-известните и привърженици – Фройд, ние се раждаме с два основни инстинкта – сексуален и агресивен, които се намират в тясна връзка. От тук произтича въпросът, дали е добре да потискаме агресията, или да я оставим естествено и спонтанно да си тече в своя «енергиен ръкав»? И дали агресията е нещо лошо или добро, след като става въпрос за инстинкт?
Свикнали сме да приемаме агресията като негативно чувство и толкова вярваме в това, че всячески се опитваме да я избягваме. Установяваме често, че децата ни са агресивни. Водим ги по лекари и терапевти всеки път, щом не можем да се «справим» с тях. Мислим, че не сме добри родители, не знаем как да възпитаваме, или че грешим някъде с нещо. В най-добрия случай за да намалим тревожността си, приемаме, че децата ни са «продукт» на «новата ера» / индигови, кристални, или някакви други извънземни видове/.
Проблемът идва тогава, когато здравословната агресия премине в патологична скрита или открита форма. Всяко дете се ражда с нормална агресивност, която го кара да се стреми към удоволствие и към осъществяване на своите нужди. Но се натъква на « маскираната», «лакирана» и «облагородена» вече агресивност на родителите, която обществените и културно–морални норми са о шлайфали. Сега те искат да «моделират» детето си според тези норми, по същия начин. И инстинктивната агресивност на детето се сблъсква с «канализираната» към социо-културните принципи агресивност на възрастните. Реакцията на противопоставяне в детето бива пречупена от тяхната взискателност, властност и авторитет. Тъй като здравата агресивност на детето се блъска в стена, се появят реакции на подмолна омраза, бягство, лъжливо подчинение, желание за мъст и пр. Не съзнаваният порив се сблъсква с морала и ще бъде безмилостно изтласкан там откъдето всъщност идва – в не съзнаваното. Резултатът е скрита, пасивна агресивност като възрастен.
Скритата агресивност не може да се забележи с просто око. Може да се скрива зад прекалена учтивост, прекалено покорство спрямо авторитети, скованост в поведението, прекомерна емоционалност, нервност или прекалено спокойствие. Тя се струпва в не съзнаваните подземия на личността, защото най – често е не съзнавана.
Агресивният инстинкт може да се превърне в патологична форма на агресия и по заучени модели. Децата учат чрез наблюдение и подражание. И физически малтретираното дете, което бие връстниците си, а като възрастен собственото си дете, е получило този модел от родителите си. Често агресивният модел се подкрепя от обкръжаващите, става обект на възхищение и бива награждаван. Телевизионни филми, сериали, екшън герои, компютърни бойни игри и други подобни форми, подкрепят съревнованието, борбата, битката, унищожението, убийството и се явяват модели за подражание. По този начин агресията се превръща в начин за получаване на някаква награда /възхищение, одобрение, власт/.
Веднъж заучена или наследена, агресията се събужда след провокация. Неприятните събития, усещане за изолация, отхвърляне, вербални обиди, физическа атака, по- късно и заплаха за репутацията и мъжествеността, унижението, се превръщат в мощни провокиращи открита агресия фактори.
Агресията се явява почти винаги убежище на страх и ниска самооценка. Необходимо е да осъзнаем за какво ни служи агресията и да изпробваме други неагресивни модели за повишаване на самооценката и справяне със страха. Добре е да изживеем чувствата, но и да не се оставим те да ни отнесат. Да имаме свободата да насочим емоционалната енергия в желаната посока, като изразяваме здравословно гнева си, не като го скрием, нито като станем негови мъченици, а като признаем пред себе си и близките си страха, обидата, болката и тъгата.
Без здравата агресивност не би съществувало състезанието, прогресът. Не е необходимо да се имунизираме срещу силните чувства и да изравним контрола над отрицателните си емоции, защото така би се изравнил живота ни. Забраняването на агресията и превръщането на този инстинкт в нещо опасно може да доведе до бруталност, садизъм, болести, войни, самоубийства. Последиците от потискания гняв са депресии, риск от високо кръвно налягане, инфаркт.
Агресията е сигнал от инстинктивната сфера, зов за промяна и търсене на нови решения. Ако я приемем и опознаем, ще можем да я държим в нормалните и граници за да бъдем здрави и добри!
Нали такива се раждаме?
Татяна Жекова -психолог
За сп. Desense, бр.18