Все още когато се заговори за хипноза се възприема нещо шаманско, мистично, магично, свързано със свръхестествени способности. В съвременните методи за психотерапия с използване на хипноза няма нищо подобно. Характерно е използването на истории, метафори, косвени внушения, комуникация на езика на пациента. Може да се разглежда и като отговор на очаквания, влизане в роля, усвояване на навик да бъдеш хипнотизиран. В много случаи хипнозата прилича на сън, но не е сън.
В традиционните теории , хипнозата най-често се разглежда като променено състояние на съзнанието, характеризиращо се с фокусирано внимание, наличие на доверителен контакт между хипнотизатора и хипнотизирания и повишена внушаемост на последния.
Трудно е да се опише какво е хипнозата ако не си я преживявал. Вътрешният свят на всеки човек е сложен, уникален и неповторим, поради тази причина трудно изобразим с думи. В условия на взаимно доверие, клиентът си позволява да навлезе в собствените си мисли и преживявания толкова дълбоко, колкото сам си позволи, воден от терапевта си. Това пътешествие навътре в себе си е съпроводено с някои хипнотични феномени – концентрация на съзнанието върху определена идея или обект, спонтанно повторно преживяване на минали събития, регресия във възрастта, спомняне на забравени събития, забравяне на неприятни и психотравмени преживявания,анестезия , восъчна гъвкавост на тялото и др.
Чрез хипнозата може по-лесно да се достигне да подсъзнателен материал, заобикаляйки съпротивите и логиката на рационалния ум и да се предизвика промяна. Така съзнанието може и да не разбере, че промяната се е случила. В много случаи клиентите осъзнават настъпващите промени, но не си дават сметка, дали това е резултат от терапията или е нещо, което се е случило от само себе си. Но така или иначе терапевтите не се борят за овации, защото са ориентирани единствено към благополучието на клиента. Добре свършената от терапевта работа е когато клиентът вярва, че промените се случват благодарение на собствените му усилия и решения. Добрият хипнотерапевт се намесва ненасилствено, ненатрапливо и деликатно в душевния мир на клиента, подпомагайки психическата му устойчивост и вяра, че може се справя с бъдещи проблеми.
Много хора се страхуват от хипнозата. Защо? Някои мислят, че ще ги питат или те сами ще споделят тайни. Има хора, които си представят хипнозата като подчиняване на волята на хипнотизатора. В хипноза най-често се наблюдават фиксиран поглед с последващо затваряне на очите, известна забавеност на движенията или неподвижност, отсъствие на спонтанност и инициатива, нежелание за говорене. Важно е да се знае, че ако за клиента не е характерно определено поведение, няма как да му се внуши да направи каквото и да е.
Хипнозата е напълно безвреден метод! Това е естествено състояние за съзнанието. Няма човек, който да се е влошил от хипноза или по някакъв начин да му бъде навредено чрез нея. Така като физиологичният сън няма как да причини вреда.
Хипнотерапията може да се прилага във всички области подходящи за психотерапия.
В медицината за намаляване на болката, намаляване на определени симптоми/ при неврози/, паническо разстройство, депресия, фобии, зависимости, натрапливости, вредни навици, хроничен стрес, безсъние, ниска самооценка, а също и за подобряване на качеството на живот и формите за себеизразяване / говорене пред публика, спортни постижения, концентрация / . По–ново е използването на хипнозата при алергии, астма, в стоматологията.
За хипнотерапията е характерна краткосрочност, ефективност и висока предсказуемост на резултатите. Но не може да се очаква решаване с един сеанс на проблем, който е от много години. Обикновено в такива случаи е необходима по-продължителна работа. Има заявки от рода ”Искам да забравя за миналото”. Това не е възможно чрез хипноза, а и би означавало „изтриване” на личността. Вероятно се имат предвид определени събития. По-добре е хората да не ги забравят, но да намалее или изчезне предишния им травмиращ заряд.
Автоматично писане и рисуване в хипноза при регресия в ранното детство
