Анорексия

Разстройствата на храненето се срещат в около 4% от психичната болестност в млада възраст.
Хипотезите за тяхното възникване са свързани с комплекс от фактори – физиологични, психологични, стресогенни ситуации в семейството и др.

Анорексията като термин, не означава безапетитие. Загубата на апетит е рядък и късен симптом. По- скоро се касае за преднамерено ограничаване на поеманата храна.

Според последното издание на учебника по психиатрия за това състояние се говори, когато телесното тегло е с около 25% по-ниско от очакваното за възрастта и ръста тегло. Въпросът е спорен, защото в  по-старите изследвания този процент на редукция на теглото е с около 15%. По- важни в случая  са клиничните прояви на заболяването.

Защо възниква заболяването засега все още не е точно изсяснено.

Причините за възникването се разглеждат като комплекс от фактори – социални, биологични, психологични и ендокринни. От значение е и личностовата структура. Съчетаването на тревожност и несигурност с егоцентризъм и инфантилност, както и свръхамбициозност през юношеството е благоприятна личностова предпоставка за развитието на заболяването.

Някои автори виждат като основен конфликт двойнственото отношение на жената към половата си роля.

Според други централно значение играе майката.
Някои от тях установяват, че семействата на болните от анорексия показват склонност да избягват конфликти въпреки, че по този начин изграждат едно подмолнои непрекъснато напрежение.

Според фамилните терапевти съществена роля в поддържане на симпмтоматиката играе вторичната печалба от болестта.

Позитивната психотерапия смята, че при този проблем се касае за заболяване не толкова на един отделен човек, колкото до заболяване на цялото семейство, където боледуващия е само носител на симптома. Анорексикът дава външен израз на проблемите на цялото семейство. Така пациентът прави видим конфликта за света, рискувайки своя живот. Чрез  хранителното си поведението, те не бягат от проблема, а по свой начин  демонстрират своя  автономност.

В материалния свят в който живеем, стремежът към материалното – вещи, пари, коли, дрехи и т.н ни дава илюзорна сигурност. Но това ни отдалечава много от човешката ни същност, защото ние сме и духовни същества. В другия край стои пък пълното отказване от материалното и обожествяване на духовното – анорексията.

Наложения културално-естетически модел, подтиква все повече жени към отслабване. Слабата жена е по-добре пласирана на пазара, защото е известно, че мъжът избира. Несъзнавано мъжът иска жената до себе си все по-слаба физически, като компенссация за нейната все по-голяма и проявяваща се в периода на еманципация вътрешна сила.

Анорексията може да бъде интерпретирана и като отказ на тялото от изкривената женственост и буквализиран символ на желанието  да остане слабо, детско, безполово. 
Църквата столетия наред заклеймява сексуалността, буди чувство на вина и ненужни страхове  и ражда неврози. Въздържанието от всякакви телесни удоволствия е било обявявано за святост.

Поощряването на женствеността във зъзпитателния процес на едно момиче липсва, за разлика от силно поощряваните прояви на мъжественост при възпитанието на момчето. Оттук и логично липсващата гордост от простия факт, че сме жени.

Липсата на дълбок и качествен контакт на детето  с майката – майките са работещи, изнервени и т.н. При това детето гладно за любов не може да се откъсне от майка си. И тъй като у жените е по-силна автоагресивната тенденция, затова и протестните симптоми са саморазрушителни. Хранителните разстройства са подсъзнателно отхвърляне на символа на майката – храната и блокиране на женствеността.

Майките много често грешат, защото никой не ни е учил да бъдем родители. Грешат от обич, защото смятат, че правят най-доброто за детето си или възпитават от позиция на своята неразрешена невроза без да съзнават, че вредят на детето си по този начин. Най –честите типове майки връвящи в комплект с анорексичната картина са или студени жени, или много тревожни, или инфантилни и недорасли да бъдат майки, или много обсебващи и властни.

.

Клинична картина Заболяването се появява най-често между 15-25г. Рядко се наблюдава в предпубертетна възраст  и рядко към момчета. Заболяват 1 на 1000. По – голяма честота е при бялата раса. Смъртността е около 10 %.

За анорексия –невроза може да се мисли, при наличие на следните симптоми:

  1. 15% по – ниско от нормата за възрастта и ръста тегло.
  2. Силен, постоянен страх от наддаване
  3. Чувство на подуване на корема, дори след прием на малко количество храна.
  4. Чувство на студ.
  5. Умора, апатия.
  6. Запек, болки в стомаха
  7. Хормонални смущения, спиране на менструацията.
  8. Загуба на интерес към всички социални контакти
  9. Депресия
  10. Липсва съзнание за болестност.
  11. Трудна концентрация
  12. Самоизолация
  13. Чувство на вина.
  14. Прекомерно натоварване с физически упражнения.

Диетичният режим  и поведението на болните стават странни. Те проявяват интерес към готвенето и кулинарните рецепти, приготвят храна , но за другите. Имат епизоди на обилно хранене по-често нощем и тайно от останалите, последвани от предизвикано повръщане, вземане на очистителни или диуретици с цел отслабване.

Силният страх от напълняване е постоянен спътник и поради това пациентите след всяко хранене следят теглото си.

Външният вид се променя, кожата се отпуска и добиват страчески вид. Тази непривлекателност обаче не ги притеснява и те се съпротивляват на всеки опит за лечение.

Протичането на заболяването е индивидуално, но по-често неблагоприятно.

Липсата на критичност към състоянието не позволява да се провежда лечение и състоянието може да доведе до смърт.

Лечението.
Необходимо е то също да бъде комплексно.

Психотерапия, която цели да подпомогне за реалното възприемане на собствентото тяло, да се избегне фиксацията върху храненето, редуциране на тревожната  и депресивна симптоматика  и постепенно възстановяване на теглото и телесните функции.

Подходящи  в случая  са психодрама терапията, позитивна психотерапия, терапията с хипноза, когнитивно-поведенческа терапия и психоаналитично ориентираните школи. В някои случаи върши работа и  краткосрочната терапия. При работа с депресивната симптоматика и тревожността могат да се използват инструментите на всички терапевтични школи от обучените в тях психотерапевти.

Терапията е дълъг процес и се работи с цялото семейство.

В сериозните случаи, загуба на тегло над 30 %  болните се хоспитализират и  освен психотерапията се провежда медикаментозна терапия, която включва хидратиране на организма и възстановяване на електролитния баланс и антидепресанти. При анорексията се установява около 20% смъртност вследствие усложнения или самоубийство.