Психологията наред с други научни дисциплини се опитва да разгадае загадката за начина по който функционира човек. Много често психолозите се оказват безсилни в стремежа си да дадат добрите отговори, които звучат отвлечено или пожелателно. Въпреки това нарастващата потребност от обясненията на науката психология сега е особено явна, поради тенденцията на отделянето на човека от природната му същност.
Това се съпровожда с неизбежни болестни състояния и разочарования, на фона на задълбочаващите се «емоционална чума» и « невроза на властта».
Търсейки начини да останат по – устойчиви, хората търсят нови вярвания. Някои смятат, че в болестта и нещастието се крие същността на мъдростта. Други се оставят в ръцете на богове, магове, врачки, впускат се в псевдорелигиозни или квазипсихологични учения. Или поглъщат по много от всичко – безполезни лекарства, прекомерни удоволствия. Или се превръщат в работохолици.
Някои обаче влизат в психотерапевтичния кабинет, признавайки пред себе си собственото си нещастие. Нещастието намира израз във всекидневните човешки трудности, в състоянията на обърканост, душевна болка, или празнота, необяснимо и неразумно поведение, постоянна тревожност, необосновани страхове. Такива хора, докато просто си страдат заразяват околните с нещастието си.
Човекът, т.е тялото помни всичко в енергоинформационната си памет. Травматичните преживявания се захващат в мускулната система и се затлачват там, като по този начин не могат да достигнат до съзнанието. В жизнената бионергия се създават зони на напрежение. Ако болезнените психични съдържания, съхраняващи се в телесното не бъдат «разтоварени», рано или късно тези места се разболяват по познатите и описани медицински начини. Причините за подобно задържане могат да се крият в детството.
При заплаха живият организъм реагира по три начина. С бягство
/ отдръпване на всички нива/, нападение, или «замръзване» на място / от ужас, паника и т.н/. Най – често в детската възраст реагираме по третият начин. И така се осъществява задържането. Появяват се мускулните блокажи, които могат да бъдат разтоварени чрез себеизразяване и действие.
Функционирането се нарушава първо на психично ниво, а после на физическо ниво, което от своя страна влияе на първото ниво.
Степента на възстановяване на относителното здраве, зависи от дълбочината на травматичния процес, който човек решава да преживее с помощта на терапевта си.
Излекуването може да се случи единствено през работата с психичното и едновременно с това, с физичното.
И как иначе би могло, когато всичко което съм аз е физиката ми, с всичките и присъщи функции, една, от които е психиката ми.
Татяна Жекова
За сп. Desense