Психология на силния човек

Силните хора

„ Виждаш ли? Ето той седи точно в такава кола, каквато ти наричаш шикозна. Виж: той е сам на задната седалка, в колата има климатик. Шофьорът я кара много плавно. Но погледни, как е напрегнато и замислено лицето му, той мисли, строи някакви планове, бои се от нещо, виж: ето той хвана нещо, което вие наричате телефон. Безпокои се… Сега гледай: седи той сякаш спокойно, а на лицето му има съмнение и тревога. И няма никаква радост.
Това е начин на живот, и в него няма просвет от момента на събуждането до момента на заспиването и даже насън. И не вижда той нито разпукващите се листенца, нито пролетните ручейчета…Така до смъртта, и вече пред самия край на живота му — съжаление, че се налага да остави всичко това…”
„ Силните хора” Владимир Мегре.

Замисляли ли сте се какво се съдържа в понятието „сила” ?
Силата като основно понятие във физиката се определя като мярка за взаимодействие между телата, което предизвиква или деформация или промяна.
Философите от античността Аристотел и Архимед са направили фундаментална грешка при обяснение на силата. И тя се състои в твърдението, че за поддържане на движението е необходимо съществуването на сила, дори при постоянна скорост.
Ако пренесем физичните закони в психичната реалност ще видим как това корелира с живота на човека. Свикнали сме всекидневно от всички посоки към нас да се спускат атакуващи съзнанието ни лъчи , чрез „силата на мисълта”, „силата на подсъзнанието”, „силата на позитивното мислене”, „силата на очакванията”, „силата на успеха”, „на словото”, „на думите” и т.н . Християнството учи, че човекът е създаден силен и е призован да бъде силен. Още от деца, заедно с въпроса на мама и татко „Какъв ще станеш като пораснеш?”, се научаваме на правилния отговор: „ Голям и силен!” . Стремим се да станем силни през целия си живот, но има ли силни хора?!
Често срещан, типологизиран и подражаем образ в нашето съвремие, е този на „силния човек”.
Силният човек използва сила постоянно, дори там, където не необходима. Това изцежда жизнените му сили и го форматира, така, че цели области от потенциално пълноценния му начин на живот, остават напълно непознати. Като последица силният човек, често остава с незадоволени потребности.
Воден от насадените си нагласи: „Никога не се моли!” „На никого не се кланяй!”, „Бъди горд и силен!”, „Не се унижавай!”, този тип загубва връзката със себе си и с истинския си Аз.
Силният човек се подчинява на идеята, да е винаги прав и поради тази си убеденост загубва връзката с действителността. Стараейки се да е винаги над другите и над нещата, се създава преживяването за изолираност, отчужденост и самота. Силният човек се „пази „ от изразяването на чувства и емоции, което тълкува като проява на слабост. Това може да го превърне в нетърпелива, безцеремонна и садистична личност.
Постигането на целите и успехите, не правят щастлив този тип, защото неговите истински липси остават неразпознати или отречени. Любовта често се превръща в средство за установяване и поддържане на някаква власт, а не взаимоотношение на взаимност.
Целия този стремеж на силния човек, за поддържане на движение /активност/, ангажира целия му организъм и претоварен мозък, в това да „ изглежда”, да „има”, вместо това да „Е” и „ да бъде”, което води до крайно изтощение и соматични страдания.
Защото силата може да предизвиква промяна, но и деформация. И е грешка , че за да съществува движение е необходима постоянна сила.

Татяна Жекова – психолог