Човешката личност има три неделими измерения определящи нейната цялост – тяло, душа и дух.
На трите измерения съответстват три възможни форми на отношение към тях.
Най-примитивното е сексуалното. При него тялото на другия притежава сексуално очарование, което извиква сексуално желание, т.е предизвиква човека в неговото телесно измерение.
Следващата форма на възможна нагласа към партньора е еротичната. Еротично настроеният в тесния смисъл на думата човек не е просто сексуално възбуден, той е нещо повече от изпитващ сексуално желание. Отношението му не се диктува от сексуалното желание и не е провокирано от другия просто като сексуален партньор. Ако схващаме тялото на партньора като негова най-външна обвивка, може да се каже, че еротично настроеният човек прониква по-дълбоко, отколкото сексуално настроеният, прониква до следващия пласт, до душевността на другия. Взета като фаза на интимната връзка, тази форма на отношение е идентична с онова, което обикновено се нарича влюбеност. Физическите качества на партньора ни възбуждат сексуално; в неговите душевни качества “се влюбваме”. Следователно влюбеният не е възбуден в своето телесно измерение, а в психичната си емоционалност – възбуден от психичните особености на другия: например определени черти от характера му. Следователно чисто сексуалната нагласа има за своя цел тялото на партньора и като намерение остава на това ниво. Еротичната нагласа, нагласата на влюбения, напротив, е насочена към психичното, но тя също не прониква до сърцевината на другия. Това прави едва третата форма на възможно отношение: същинска любов.
Любовта е най-висшата възможна форма на еротичното, защото представлява най-дълбоко проникване в личностната структура на партньора, а именно отношението към него като към нещо духовно. Обичащият в този най-съвършен смисъл не е възбуден телесно или емоционално, а са докоснати неговите духовни дълбини, докоснати от духовния носител на телесността и душевността на обичания, сърцевината на неговата личност. Тогава любовта е непосредствената нагласа към духовната личност на любимия човек, към неговата личност в цялата и уникалност и неповторимост. Докато сексуално настроеният или влюбеният харесват някое физическо или душевно качество на другия, то е нещо, което този човек “има”, обичащият не обича просто нещо “в” любимия човек, а самия него; значи не нещо, което той има, а тъкмо това, което е той.
За любовта физическият аспект, сексуалното не стои на първо място, не е самоцел, а средство за изразяване. Тази любов е принципно възможна и без физически аспект. Когато е възможно любовта го желае и се стреми към него, но ако трябва да се откаже от него, това не би я охладило или погубило.
Виктор Франкъл -“Лекарят и душата”