Eдин млад ученик отива при един стар опитен скулптор с една молба:
„Учителю,“ – казал той – „бих искал да стана известен скулптор. Какво трябва да направя, за да постигна това?“
„Е, добре“ – отговорил учителят – „ Разкажи ми каква скулптура би направил с удоволствие?“
Младият човек помислил известно време и след това казал: „С удоволствие бих изваял един красив слон.“
Учителят дал на младия човек един необработен каменен блок, един чук и едно длето.
„ Сега трябва да отстраниш само това, което не прилича на един прекрасен слон“
Мнозина познават момента, в който те шокирани се питат: „ Това ли е всичко, което животът предлага? Един необработен мраморен блок?
Тези, които в решителните моменти на живота считат, че не са свободни, очакват техните желания да се изпълняват и когато това не стане, се чувстват твърде бързо съсипани. Колкото повече изисквания някой поставя към живота, толкова по-слаб, по-нуждаещ и по–раним е той.
Други се питат какво може да се промени, какво не може да се промени? И оформят мраморния блок, т.е обстоятелствата на своя живот, както склуптурът оформя каменния блок.
Съдбовните предизвикателства предлагат шанс на едни по-висши ценности, повече далновидност, изходен път. И въпреки това да направим най-доброто от съдбата си. „ Да превърнем трагедията във вътрешен триумф“./ Франкъл/
Това би ни се отдало само по начина, по който ние лично ще оформим тази трагедия.
В настоящата Корона вирусна ситуация, много хора се чувстват ощетени от съдбата и си задават най-често въпроса: „Защо ни достигна всичко това?“. Виктор Франкъл казва, че това е фалшив въпрос. Въпросите ни задава живота, а ние отговаряме.
Екзистенциални страхове, загуба на работните места, заплаха за здравето, големи предизвикателства в семейните връзки. Защо ни постигна това, мен и моето семейство? Ние задаваме тези въпроси. Но ако сменим переспективата? Самият живот ни задава въпроси, като ни поставя пред тези неповторими предизвикателства и когато те не могат да бъдат променени, да ги понесем и издържим с достойнство. Не да ги приемем пасивно, а въпреки страданието да израстем, да узреем, да направим възможно най-хуманното. Да понесем удара на съдбата чрез ценността на нагласата, дълбоко свързани с ценността на живота. Животът предоставя на нас как да реагираме в нашата свобода, как да отговорим на въпросите.
Всеки ден ние решаваме отново какви хора да бъдем, какви хора да станем. Това е едновременно и свобода, и отговорност. От нас зависи дали ще потърсим отговор по възможно най отговорния начин.
Животът ни поставя задачите. „ Нищо друго на света не дава на човека толкова сила и способност да преодолява външни трудности или вътрешни проблеми както съзнанието, че моят живот има задача“. /Франкъл/
Каква е задачата на застрашени от самоубийство хора?
Желанието им за живот се връща тогава, когато личността почувства неповторимата и уникална задача, това за което тя е неотложно необходима. „ Този, който има едно “защо“ да живее, може да понесе почти всяко „какво“.“ /Ницше/
Въпросите с които ни пита животът:
- Къде бихме искали да внесем своя личен УНИКАЛЕН оптимален принос към този свят?
- За КАКВО, ЗАЩО искаме да направим усилие. ЗА КАКВО, ЗАЩО, искаме да живеем?
- ЗА КОГО се чувстваме отговорни? За децата, за животните, за които трябва да се грижим?
- Да оставим нашите следи в този свят?
- Какво означава смислен живот?
Отговорите, които откриваме:
- Да живея смислено означава да се включа в изпълнение на задачата сега, с оглед на цялото.
- Да се включа свсем отблизо в живота.
- Да не живея пасивно живота.
Една друга известна история:
По времето, когато в Шартър / град на югозапад от париж/ била строена катедралата, дошъл един пътник и видял как един човек стои в страни от пътяи дяла камък. Пътникът се спрял, погледал известно време време и попитал работника какво прави тук?
„ Не виждаш ли, дялам камъни!“
Пътникът продължил безучастно пътя си. Малко след това срещнал друг човек, който правел същото. Той попитал и него какво прави.
„Правя крайъгълни камъни.“
Учуден, той продължил пътя си, когато след няколко крачки срещнал отново един човек, който стоял потънал в прах и дялал камъни, както другите двама го попитал, свивайки рамене:
„ Вероятно и ти дялаш крайъгълни камъни?“
Човекът го погледнал, избърсал потта от челото си казал:
„ Аз строя катедрала!“
Въпросите, на които трябва да отговорим са: Разбирам ли за какво живея? Имам ли задача /задължение/, която ме удовлетворява? Ако не, коя задача, какво от нещата значат много за мен?
Пътищата за един изпълнен със смисъл живот е в изборите ни. В избора на възможностите се намира истинската свобода. А опитът ни казва, че не е без значение какво избираме. Ние решаваме за ценностите. А какво са ценностите? Те са насоките, ръководните принципи за ориентирането ни при търсене на смисъла. Ценностите са мотивиращата сила, енергийни центрове с висок потенциал на привличане:
- Ценности на преживяването – да преживееш нещо хубаво.
- Творчески ценности – да направиш нещо хубаво.
- Ценността на настройката. Тази настройка ни е необходима при кризисни ситуации, първите 2 не ни вършат работа.
Да намерим отговора въпросите, които животът ни задава и да решим дали ще се преживеем като жертви на ситуацията или като творци с отговорност.
Много хора приемат живота е с условие: приемам живота само, когато съм здрав; или само, когато съм млад; или само, когато съм богат; или ако няма нужда някой да се грижи за мен, когато остарея. Тези хора ходят по тънък лед. Животът трябва да се приема безусловно.
Как да преживеем ценностен и изпълнен със смисъл живот, един удовлетворяващ и щастлив живот?
За разлика от З. Фройд, за който е важна потребността да изпитваме удоволствие, при В.Фрънкъл е важна способността да обичаме. Но също така и способността да страдаме. Каква позиция ще заема в страданието? Смисленото е това, което е най-добрата възможност за тази сиуация. Смисълът на момента може да предизвика една безкрайна сила в нас. И тогава всички ние можем да влезем в контакт със своя вътрешен резервоар на силата. Ако много малки хора, направят много малки неща на този свят, то светът ще стане друг.
Не трябва да сме Моцарт за да липсва на света нещо от нас. Ние също сме призвани. Немузикалният няма да бъде призован да напише музика. Този, който не е поетично надарен, няма да бъде призован да напише поема.
Но нещо би липсвало, ако не подсушим бебето. Когато не поздравим партньора си. Когато вършим работата си с половин сърце. Когато оставим своите способности неизползвани и те атрофират.
Смисълът на момента, изискванията сега, биват възприемани от гласа на сърцето и от съвестта ни и са съгласувани много близко с нашата уникалност. Смисълът на момента ни казва какво изключително нещо ни очаква. Нашият настоящ потенциал е призован и е нужен в този свят. Сега!
Трябва да можем да правим важната разлика, какво може да се промени и какво не може да се промени. Детето ти е инвалид? Как би отговорил на този въпрос на живота? Ние ще обичаме това дете, такова каквото е! И това е един удивителен отговор.
Въпросът за смисъла на собствения живот представлява един кардинален въпрос за човека.
Във всеки от нас живее една картина за това, което трябва да станем. И дотогава докато ние не станем това, нашият свят не е пълен. /Ангелус Силезиус/.
Все повече и повече хора чувстват липсата на смисъл в живота си, хора, които външно „имат“ всичко, но въпреки това са недоволни от живота си. Те имат смътното чувство, че са провалили живота си. Чувството на празнота идва, когато човек не знае какво да направи със свободата си. Защото в действителност техния живот ги е провалил. Животът ни отправя всяка минута предизвикателства като ни задава въпроси, дава ни задачи и възможности. Животът очаква нашият принос. Защото без нашият принос няма да има нищо на този свят.
Неясни страхове обезсърчават тези хора. Една субективно преживяна липса на смисъл води до самоотчуждение. Те живеят с една фрустрираща, разочароваща представа за света и човека. Резигнацията /капитулацията/ ни прави слепи за собственото ни щастие, както и за нуждите и страданието на другите.
Такъв човек, може да се оплаква, да плаче, да се отчайва. И въпреки това ние сме тук за него. Но ако оплакването започва да се се върти в кръг, тогава е необходимо да нарушим състрадателното мълчание и да доведем въртележката на оплакването до състояние на покой.
Оковите се строшават, когато някой има смелостта, от време, навреме да вижда и неговото щастие – миналото и бъдещото щастие, въпреки всичко.
Нашето всекидневие ни предоставя хиляди възможности. Малки и големи възможности. Ние избираме непрекъснато и търсим непрекъснато една възможност. Така ние изграждаме своя живот. Предпоставка за един изпълнен със смисъл живот е да имаме едно „защо“. Може да покълне само това, което е посято. Това, с което се срещаме в този час, в тази минута, това е нашият живот сега и това ще е нашият живот някой ден.
Да живееш, не означава да нямаш никакви проблеми, да бъдеш съвършен, а да направиш нещо в живота. „ Да живееш с възможност за нещо.“ Виктор Франкъл
/ Записки от семинар с д-р Хайди Фонварлд от Европейска академия по логотерапия и екзистенциален анализ/
6.04.2020 г
Татяна Жекова