Психодрамата е метод за групова психотерапия основан на действието, разработен и впоследствие развит от Дж.Л.Морено.

Това е наука, която търси истината с игрови средства. Една от нейните задачи се състои в това да научи хората да разрешават своите конфликти в групата, допълвайки ги с изследване на ранни впечатления и спомени. Това се случва  в условия на реалност,  освободена от конвенционални рамки, чрез отиграване на своите проблеми, амбиции, фантазии и страхове. Подходът заляга идеята, че  човек е изпълнител на роли, че всеки индивид се характеризира с определен набор от роли, които обуславят поведението му. Вярванията на Морено за психологическото ни благополучие са свързани с броя на ролите, които умеем успешно да заемаме в живота си – колко повече толкова по-добре.

Човекът се  разглежда като спонтанно действащо, креативно и социално същество, затова в центъра на психодрамата стои спонтанната игра. За Морено действието се явява по –  изцелително, отколкото говоренето. Всички човешки действия са в зависимост от определена житейска роля. Нарушенията се проявяват в понижена или недостатъчна ролева гъвкавост и ролеви дефекти. Затова в психодрамата психическите нарушения на пръв поглед се явяват нарушения във взаимоотношенията. Техниките  на психодрамата –  вътрешният монолог, дублирането, размяната на роли, огледалото,  са създадени въз основа на натрупан психологически опит, а на са просто„изобретени”.

Възрастния човек се актуализира в четири ролеви категории: соматична, психична, социална и трансцедентална.  Психодрамата, опирайки се на ролевия феномен се свързва най-вече със спонтанността и креативността на живота.

Монодрамата е психодрама с  индивидуален клиент.

Части от терапевтичен процес:

Терапевт: Вие сте много мълчалив .” Бих искал да се поинтересувам как се чувствате сега? „

Клиент:” О, даже и не зная.”

Клиентът седи пред терапевта скръстил ръце и крака. Изражението на лицето е замислено. Терапевтът сяда също така.

Терапевт: « Ако обичате, погледнете ме внимателно. Какво бихте си помислили за човек, който ето така седи пред Вас?».

Клиент: « Мисля, че може би иска да го оставят  на мира.»

Терапевтът сменя позата.

Терапевт: «А  във Вашият случай,  също ли това Ви се иска ?».

Клиент: « Да!  На мен ми  дойде до гуша от постоянното недоволство на партньора ми. Повече от всичко бих искал да стана и да избягам  далеч…».

Клиентът става, започна нервно да се разхожда из стаята и разказва за последния конфликт със своя партньор.

Благодарение на този момент може се получи  възможност за ориентиране в представата за собственото поведение в особени ситуации и да се продължи със психодрама.