Психодрамата е метод за групова психотерапия основан на действието, разработен и впоследствие развит от Дж.Л.Морено.
Това е наука, която търси истината с игрови средства. Една от нейните задачи се състои в това да научи хората да разрешават своите конфликти в групата, допълвайки ги с изследване на ранни впечатления и спомени. Това се случва в условия на реалност, освободена от конвенционални рамки, чрез отиграване на своите проблеми, амбиции, фантазии и страхове. Подходът заляга идеята, че човек е изпълнител на роли, че всеки индивид се характеризира с определен набор от роли, които обуславят поведението му. Вярванията на Морено за психологическото ни благополучие са свързани с броя на ролите, които умеем успешно да заемаме в живота си – колко повече толкова по-добре.
Човекът се разглежда като спонтанно действащо, креативно и социално същество, затова в центъра на психодрамата стои спонтанната игра. За Морено действието се явява по – изцелително, отколкото говоренето. Всички човешки действия са в зависимост от определена житейска роля. Нарушенията се проявяват в понижена или недостатъчна ролева гъвкавост и ролеви дефекти. Затова в психодрамата психическите нарушения на пръв поглед се явяват нарушения във взаимоотношенията. Техниките на психодрамата – вътрешният монолог, дублирането, размяната на роли, огледалото, са създадени въз основа на натрупан психологически опит, а на са просто„изобретени”.
Възрастния човек се актуализира в четири ролеви категории: соматична, психична, социална и трансцедентална. Психодрамата, опирайки се на ролевия феномен се свързва най-вече със спонтанността и креативността на живота.
Монодрамата е психодрама с индивидуален клиент.
Части от терапевтичен процес:
Терапевт: Вие сте много мълчалив .” Бих искал да се поинтересувам как се чувствате сега? „
Клиент:” О, даже и не зная.”
Клиентът седи пред терапевта скръстил ръце и крака. Изражението на лицето е замислено. Терапевтът сяда също така.
Терапевт: « Ако обичате, погледнете ме внимателно. Какво бихте си помислили за човек, който ето така седи пред Вас?».
Клиент: « Мисля, че може би иска да го оставят на мира.»
Терапевтът сменя позата.
Терапевт: «А във Вашият случай, също ли това Ви се иска ?».
Клиент: « Да! На мен ми дойде до гуша от постоянното недоволство на партньора ми. Повече от всичко бих искал да стана и да избягам далеч…».
Клиентът става, започна нервно да се разхожда из стаята и разказва за последния конфликт със своя партньор.
Благодарение на този момент може се получи възможност за ориентиране в представата за собственото поведение в особени ситуации и да се продължи със психодрама.