Различна автобиография

Казано за мен

Тя е Татяна Жекова.  Симпатична е /невинаги/.  Обича работата си /не и в почивните дни/.  Обича риба и бира /особено през лятото. Бърбори безкрайно /когато е на кеф/.  Има котарак / понякога забягващ/. Руса / понякога с очила/.  Обича да готви /преживявания и манджи/.  Понякога има само добри намерения /понякога не/.  Често е уморена /контактува с луната/. Живее край реката /срещу течението/.  Обича зеленото /предимно марули/.  Къртица /постоянно чопли под повърхността/.

Същински слой
Родена съм отдавна, на север, в Добруджа. Случайността ме вкара в Математическа гимназия. И като всеки уважаващ себе си ученик завършил МГ, започнах да се подготвям за кандидатстване в икономическа специалност. Денят на изпита ми във ВИНС съвпадна с деня на сватбата на любимия ми брат /с 5 години по-голям от мен/.  Решила, че сватба се прави веднъж, а да кандидатствам мога и догодина, празнувах и се веселих.
Ами след това?
Татко каза: “Татяна, не бива да пропускаш годината. Ти си толкова нежна, чувствителна и деликатна, аз мисля, че ти би могла да си добра медицинска сестра“.
И както татко каза, станах добра медицинска сестра.
Скоро след това изгубих татко си. С това никога не можах да свикна.
Междувременно се омъжих, родих две деца.
Нещо все не ми достигаше. Това осъзнах напълно в последните 7 години от стажа ми в системата на здравеопазването като онкологична сестра.
Реших, че искам да помагам на хората не само вливайки им в кръвта „отрови“. Те имаха нужда от разбиране, подкрепа и професионална помощ. С тази идея заучих още 6 години. Но не се върнах там. В структурата на тези болници все още няма психолози.
Набрала инерция продължих да се обучавам. Срещнах хипнозата като терапевтичен инструмент, научих се как да я прилагам в терапията. След група за собствен опит с психодрама, продължих към психодрама асистент и терапевт. Срещнах и „Чудото“ на краткосрочната терапия. Срещнах и други неща… Заедно с това упражнявах професията си в социалните институции за възрастни лица, лица с увреждания и деменции към Община – Русе, в по-голяма степен в Дом за възрастни хора /с капацитет едно село/.  И така 10 години.  Междувременно разработих частна практика.  А през последните 5 години приех предизвикателството да съм терапевт изцяло на свободна практика. Безумно деяние, нали?
Преживявам себе си като реставратор. Защото се опитвам да достигна у всеки до автентичния му слой. Времето, ситуациите, преживяванията, обстоятелствата, стереотипните модели са насложили върху него хиляди отпечатъци, замърсявания, деформации, които трябва бавно и постепенно и с много търпение да се прочистят за да се стигне до оригинала, до първичния замисъл, до чистата идея.
И както в изкуството на реставрацията, така и в психологията се изисква огромно търпение, време, доста познания и любопитство за да разкриеш скритото, и невидимото за очите.
За това занимание са ми нужни две шепи пясък, морска вода, комари и вентилатор.
Пясъка за шкурка. Водата за релакс. Комарите за предизвикателство. А вентилаторът за да завихря всичко това в едно малко трансформиращо торнадо.
И така.  Аз съм Татяна Жекова. Симпатична /невинаги/….